2018/02/21

Лети ми се...

На лятото когато съм пристанала
и синьото отгоре ме зове -
посоки да чертая със крилата си,
да стават точки, после светове...
Тогава светя в бяло и в обичане,
и всичките усмивки са затоплящи.
Изплитат слънце, за да гали зимата
в косите ти – и да поискаш още.
Там пръстите ми вихрят вълноломи
за брегове от щастие и спомен.
И с лято и щурци, крила и полети,
посоките са пълни чак догоре.
Лети ми се. До края на небетата,
то – синьото - отгоре ме зове.
В обятия когато са превърнати,
крилата имат форма на сърце.




изображение: интернет

2018/02/20

Посоки

Утрото нежно приюти сребърните сънища на деня и крилата им оцветиха необята. Памукови небеса, за да танцуват в тях разсънените птици. И усмивките ми, от които да наплитат слънце за света. А щастието пое по дългите си пътища през меки коси, в които пръстите завихрят вълноломи.

Те, лодките от обич, всякога знаят накъде е посоката.




изображение: интернет

2018/02/16

Щом зимата свети така

Утринта се гримира със слънце и си окачи усмивките. Заради Петък - този щур, последен мохикан на седмицата Заради свободата да си рисуват окрилено щастие. Да моделират сърца от кафеена утайка и да съчиняват истории за птици... и полети.

Светът е обречен на пролет, щом зимата свети така. :)



изображение: интернет

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger